ВЕСДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСДЀН нареч. Диал., сега поет. През целия ден, постоянно. Живей сиротно със своето сираче / живот неволен тя сега. Радей / по чужди къщи, бъхти се весден, / и презнощ я над хурката заваря. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. С трънак и плевел се борѝ / весден ори, ори, ори... П. К. Яворов, Съч. I, 40. "- Не мога, либе, разбери, / весден съм на нива жнала, / весден ме е слънце гряло, / главата ми на огън гори!" Бл. Димитрова, Л, 66. Два ангела мили / шепнат ми весден: / няма ли да додеш, / дружке, ти при мен? Ц. Церковски, Съч. I, 100.