ВЕСЕЛБЍЦА ж. Рядко. Умал. от веселба. Тако си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица. Ил. Блъсков, ПБ II, 82-83.