ВЕСЀЛИЕ

ВЕСЀЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Радостно, весело настроение; радост, веселба. — Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Манов, БГ, 161. Невидима ръка сякаш грабна болката от всяка душа и я замени веднага с веселие. Й. Йовков, Ж 1945, 20. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32. Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие. Сб??СЕП, 210.

2. Веселба (в 1 знач.). В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата.. Като свърши тържествената част, започна веселието. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това народно веселие. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 23. На тях [гайди и кавали] свиреха по хора̀, сватби и народни веселия. Ив. Димов, АИДЖ, 16.

Списък на думите по буква