ВЀСЕЛИЧЪК

ВЀСЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от весел; до известна степен весел. — Пиян си и цяла вечер говорѝ глупости, потънах от срам... — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък. В. Нешков, Н, 281. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък. Ал. Константинов, Съч. I, 202.

Списък на думите по буква