ВЕСЕЛЯ̀

ВЕСЕЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Създавам весело, радостно настроение у някого; забавлявам. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч. I, 220. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късни нощи, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ, 57. — Като пън съм лежал, а вие сте се били, кръв сте проливали.. А мнозина ли паднаха от нашите? — Двама-трима, а Едрей в огница се мята. — Едрей песнопоят ли? Е, веселеше ни момъкът! Ст. Загорчинов, ДП, 145-146. — Не ме гледай, ами ме вземи, — казал той [Езоп] на Антропос-Философос.. — Ще те взема. Все ще ми свършиш каква да е работа. Само ще трябва да научиш смехории, та да ми веселиш децата. Д. Немиров, Б, 44. Па и децата да ни са живи и здрави, и тие ни веселят и разговарят. Т. Влайков, БСК I, 509. Ще хванат Мечо, ще му окачат на носа халка. В село ще го заведат. Хоро да играе на мегдана, селските деца да весели. Ем. Станев, ГЧ, 6. веселя се страд.

ВЕСЕЛЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Участвам във веселба; забавлявам се. Обнадежди се народът,.., яде, пие, весели се. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Те пиеха, викаха, лудуваха, веселяха се със същата тая сила,.., която бликаше и в работата им. Й. Йовков, Ж 1945, 7. — Синко, младостта хвърчи като пиле с девет крила! Сега ви е времето, веселете се! К. Петканов, Х, 87. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ, 15. А дядо ви Либен седеше като цигански царибашия, ядеше, пиеше и веселеше се. Л. Каравелов, Съч. II, 39.

2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. Ама тие колко ми пият, толко пойке ми се веселят! Ст. Младенов, БТР I, 284.

Списък на думите по буква