ВЕСЕЛЯ̀ЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява на весел; веселост. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми, аркадаш — святкаха вълчи очичките на Илийкин в лицето на подпоручик Горненски, от чиято веселящина сега нямаше и троха. Д. Вълев, З, 193.