ВЕСЛО̀

ВЕСЛО̀1, мн. -а̀, ср. Дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха. Елин Пелин, ЯБ, 150. Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. С тях той сякаш леко погалваше водата, а лодката бързо се носеше над разлюляната морска шир. П. Славински, МСК, 100. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини,, гребците пееха под ударите на веслата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Во лодката се отделиха трима. / Под равний мах на леките весла / тя тихо се понесе по морето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79.

ВЕСЛО̀

ВЕСЛО̀2, мн. -а̀, ср. Диал. Свесло. Едно весло грозде висеше на тавана. Ст. Даскалов, СЛ, 292.

— Друга форма: висло̀.

Списък на думите по буква