ВЕСМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСМА̀ нареч. Остар. Книж. Много, твърде. Ний чувствуваме весма добре във всяко добро дело дали е интересът, който ни ръководи, или той служи само, за да ни утешава и насърдчва. Ч, 1871, бр. 20, 610. Материк е весма голямо пространство на сухата земля, през когото може да са премине или да са ходи само по сух път. Ив. Богоров, ВГД, 3.