ВЀСТ

ВЀСТ, -тта̀, мн. вѐсти, ж. Нещо, което се съобщава; съобщение, известие, новина. Разнесе се слух из селото, че иде,.., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест. Ив. Вазов, Съч. Х, 97. — Война, война има! — казват им войниците. Но те вече знаят, знаят! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. II, 101. — Въстанието е обявено. Лека бледност — бяла сянка, мина по лицето ѝ. Като че ли не бе очаквала такава вест. Д. Талев, И, 540. Вестта за залавянето на Апостола и откарването му в София се разнася бързо из цялата страна. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. А през дима над мрачния Берлин, / понася се от дом на дом вестта, / че през нощта сразила е смъртта / на робите най-верний вожд и син. Хр. Смирненски, Съч. I, 117. // Обикн. мн. Сведения за нещо. Той [Дринов] прояви страстната си любов към архивни проучвания и способността си да осветлява критически вестите върху

миналото на народа и земята ни. М. Арнаудов, БКД, 216. За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.

Ни (нито) вест, ни (нито) кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. — Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по друмищата,.. Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ,.. и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Но настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и... ни вест, ни кост до днес. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Скръбна вест. Писмено печатно съобщение за смъртта на някого; некролог.

Списък на думите по буква