ВЕСТИБЮЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСТИБЮ̀Л м. 1. Средищно обикн. не пряко осветено помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи. В познатия ни зелен вестибюл е сложена дълга трапеза, край която са насядали все отбор юнаци. Св. Минков, РТК, 140. Моята стая и насреща — тяхната. Делеше ни само вестибюлът. Д. Калфов, Избр. разк., 299. Между спомените ми за тая къща,.., по-дълбоко се е врязъл споменът от работната стая на баща ми, за където водеше първата врата вдясно, като се влезеше във вестибюла. К. Георгиев, СбЦГМГ, 132. Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище. Ем. Станев, ИК I и II, 149.

2. Обширно преходно помещение, разположено между входа и вътрешните помещения в обществена сграда, дворец, театър и др.; хол. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. Д. Димов, Т, 453. Това широко, затворено и душно помещение беше някаква паянтова пристройка на хотел "Будапеща", съединено с вестибюла на първия етаж. М. Грубешлиева, ПП, 5.

— От лат. vestibulum 'преддверие' през фр. vestibule.