ВЕСТНИКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСТНИКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Лице, което участва в редактирането и в издаването на вестник; журналист. Той е историк, поет, филолог, вестникар. Посред най-бурния живот,.., той намира време и възможност да се занимава с всичко,.., предприема издаването на вестници, за да проповядва своите идеи и да запознае Европа със стремленията на народа. К. Величков, ПССъч. VIII, 11. Тоя старец, облечен чистичко,.. с най-голямо внимание следеше бурните препирни на младите списатели и вестникари. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.

2. Продавач на вестници; вестникопродавец, вестникопродавач. От ъгъла се чу провлеченият глас на кварталния вестникар: — Утро, Зора. М. Грубешлиева, ПП, 207.