ВЕСТНИКА̀РЧЕ

ВЕСТНИКА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Малко момче, което продава вестници, обикн. на ръка. Тихичко, набързо им разкрих нашия план: макар че събранието е забранено, ние уж късно сме получили заповедта, когато вестникът бил вече набран... Полицията ще го конфискува, но вестникарчетата ще успеят преди това да пръснат няколко хиляди екземпляра. Т. Генов, Избр. пр, 264. Вестникарчетата предлагат утринните вестници. Н. Фурнаджиев, МП, 112.

Списък на думите по буква