ВЀСТНИЧЕ

ВЀСТНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестник1. — Искам да ви прочета нещо. Тая сутрин един от обозните ми донесе ей това вестниче. К. Петканов, МЗК, 186. Отпечатените няколко разказа [на Менелаос Лундемис] в местното вестниче карат приятелите му и учениците от гимназията да съберат волни парични пожертвувания и да издадат първата му книга "Корабите не хвърлиха котва". С. Северняк, ОНК, 226-227.

Списък на думите по буква