ВЕСТОНО̀СЕЦ

ВЕСТОНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Вестител. Към икиндия при Иван Кулин и Игнат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение. Д. Линков, ЗБ, 84. Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя. А. Каралийчев, ПГ, 92. Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни. А. Разцветников, С, 201.

Списък на думите по буква