ВЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. и несв., прех. Поет. 1. Съобщавам нещо; известявам. Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. А. Страшимиров, А, 617. Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа. Ч, 1875, бр. 10, 476. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети. Ив. Вазов, Съч. I, 40. И никой ведър час там радост не обажда, / че никой сребрен рог там празник не вести. Д. Дебелянов, С, 1946, 107.

2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Н. Райнов, КЦ, 120. По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят. Р. Босилек, Р, 28. Зората пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. вестявам се, вестя се страд.

ВЕСТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вестя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. Тополчани много добре познаваха Кара Османа,.. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, Х, 87-88. Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат. Т. Влайков, Съч. III, 115. — По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести. Б. Несторов, СР, 50. Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой. Д. Ангелов, ЖС, 519.