ВЕСТЯ̀ВАНЕ

ВЕСТЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от вестявам и от вестявам се.

ВЕСТЯ̀ВАНЕ

ВЕСТЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вестявам се. "Мъжките сълзи не лъжат!" Тя беше чула тези думи веднъж от някого. И тъкмо вестяването им сега пораждаше у нея този страх и озлобление. Г. Райчев, ЗК, 211.

Списък на думите по буква