ВЕТЕРИНАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТЕРИНА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с лекуване на домашни животни. От улицата с кестените ще завие покрай ветеринарната лечебница, която ще му напомни, че преди двайсет години му умря кравата. Сл. Македонски, ЕЗС, 157. Тук се произвеждат видове серуми и ваксини, разработват се нови методики за производство на ветеринарни биопрепарати. ВН, 1958, бр. 2051, 2.

2. Който е свързан с изучаване на болестите по домашните животни и тяхното лечение. С какъв жар, с какъв ентусиазъм се залови за ветеринарната наука!... Понякога той си представяше големи стада красиви алени жребци и си казваше: "Това е мое дело!" Н. Каралиева, Н, 115. Ветеринарен институт.

3. Като същ. ветеринарния<т> м. Разг. Ветеринарен лекар. — Хората, госпожо, тук не са, изглежда, свикнали да водят добитъка си на ветеринарния. Д. Калфов, Избр. разк., 41.

◊ Ветеринарен лекар. Лекар, специалист по ветеринарна медицина. Заедно с него дойде висок мъж с очила — ветеринарен лекар. Той прегледа внимателно болното куче и каза, че има пневмония. Ив. Планински, БС, 32. Ветеринарна медицина. 1. Наука за особеностите на организма и болестите на домашните животни, тяхното лечение и предотвратяване; ветеринарство, ветеринария. Писалищната маса, етажерки с книги, по стените — таблици и картини по ветеринарна медицина. Й. Йовков, М, 49. 2. Тази наука като специалност във висше учебно заведение. — Какво пък? Ще следвам ветеринарна медицина! — заяви той на приятелите си. А. Гуляшки, Л, 483.

— От лат. veterinarius 'свойствен на товарни животни' през рус. ветеринарный.