ВЕТОШЍНА ж. Остар. и диал. Вехтошина; вехтар1, вехтарница. Пенчо захвана сега да мъкне от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки,.. Като пропи тях, забра да мъкне де що имаше ветошини, остале от бащиното му време, като: ръждяви кантари, терзии. Ил. Блъсков, ПБ, 89.