ВЕТРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀТРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Вятърничавост, лекомислие, несериозност. Гороломов с убито лице, с разтроган глас ѝ разказа либенето си преди три години с Марийка,.., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава. Ив. Вазов, Съч. ХI, 182. Ние, шепа хора.., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15. Девиците.. са возпитават в манастирите,.. Тие ходят с наведени очи, но в техните погледи са забележава ветреност, кокетство и подозрителност. Знан., 1875, бр. 17, 267.