ВЕТРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРЀЦ, мн. няма, м. Умал. от вятър; лек, слаб вятър. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 81. Прилича на пролет, топло, едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паяжините из въздуха. Й. Йовков, ПГ, 54. Тих прохладен ветрец ни посреща откъм южната страна, който ни напомняше още следи от зимата. З. Стоянов, ЗБВ I, 354. — Да знаех, момне, да дойда / с коня сянка да ти вардя, / в шепа вода да ти нося, / със дъх ветрец да ти вея... Бл. Димитрова, Л, 65.