ВЕТРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРЀЯ, -ѐеш, мин. св. ветря̀х, прич. мин. св. деят. ветря̀л, -а, -о, мн. ветрѐли, несв. 1. Прех. Излагам нещо на чист въздух, на открито, за да се проветрява. — Аз съм изнесла уж да ветрея червените халища. Л. Михайлова, Ж, 40.

2. Непрех. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на чист въздух, на открито; ветрея се. Нямаше вода да ги изперат [дрехите], затова ги простираха, поне да съхнат и ветреят. Бл. Димитрова, ПКС, 40. Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива. Т. Икономов, ЧПГ, 7.

3. Непрех. За хранителни продукти — съхна на открито, на чист въздух, за да се запазя за дълго време. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. После тя вдигна очи към стряхата над язлъка, където бяха навесени свински суджуци да съхнат и да ветреят. Т. Харманджиев, КЕД, 58.

4. Прех. Развявам нещо във въздуха. Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха. Й. Йовков, Разк. II, 376. Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени. Н. Боев, Г, 13.

5. Непрех. Ветрея се (в 1 знач.). Ехтят "ура!", ветреят знамената. Ив. Вазов, Съч. V, 74. А откъм мичманския пристан се зададоха с бърз ход два ескадрени торпедоносци. На стожерите им ветрееха червени флагове. Д. Добревски, БКН, 126.

6. Непрех. За спиртни напитки, лекарства и под. — губя от качествата си, отслабва способността ми за някакво въздействие, като стоя открит или недобре затворен; изветрявам. Виното ветрее, когато не е добре затворено. △ Запуши шишето да не ветрее спиртът.

7. Непрех. Остар. За вода — изпарявам се. Обхванала го беше повишена чувствителност, която сега.. захвана да се оттича от душата му, да ветрее като шепа бистра вода, напечена от слънце. А. Гуляшки, Л, 336. Варовитата пръст лесно прибира у себе топлина..; попива и много вода, но не я задържа.., защото от многото топлина водата ветрее. Й. Груев, Лент., 1872, 236.

ВЕТРЀЯ СЕ несв., непрех. 1. Развявам се от вятъра. Върху бай Петровата топола, над самия връх, се ветрееше червено знаме. А. Каралийчев, СР, 16. Не се боеше от бесилото той, а само желаеше да му облекат чиста, бяла риза и да му вчешат косата. Та да е хубав и в смъртта — ризата да му се белее, а перчемът да се ветрее... Зл. Чолакова, БК, 106. Горо, горо, майко мила, / .. / храни, горо, таквиз чеда / дорде слънце в света гледа, / дорде птичка в тебе пее, / тоз байрак да са ветрее! Хр. Ботев, Съч., 1929, 25.

2. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на открито, на въздух. Под стрехите се ветрееха разпънати свински кожи. Й. Радичков, СР, 198.

3. Прен. Разг. Ходя насам-натам, без да върша нещо; мотая се. Стига си се ветреела на чардака, стига си пазила хубостта си. Да не мислиш, че хората са слепи и нищо не виждат? Добре, че има кой да те храни! К. Петканов, Х, 38. — Божи празник е, бре... Що се не облечеш и ти като хората, ами се ветрееш като бостанско плашило. О. Василев, ЖБ, 396. // Скитам се без работа и без определена цел; разтакавам се, шляя се. "Ето ти беда, каза той, Нистор ме изпревари, Момчил си дошъл, пък аз по друмищата се още ветрея." Ст. Загорчинов, ДП, 318.