ВЕТРИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Място, обикн. помещение, където прониква вятър, много духа и става течение; ветрилница. Под навеса наистина е сухо, но затова пък този ъгъл е дяволски ветрилник. Б. Райнов, ДВ, 162. — Той е директор на такъв голям завод,.., а се задоволява да се движи с лека кола, която е същински ветрилник. Д. Кисьов, Щ, 359. Къщата им е цял ветрилник.