ВЕТРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРИНА̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Ведрина, прохлада; ветровина. — Паси и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша... Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. Като перво обират тези листа [на тютюна], сушат ги малко на солнцето, аче сетне ги нареждат на тавана, та съхнат на ветрината. П. Берон, БРП, 93.