ВЕТРИНКА̀

ВЕТРИНКА̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Умал. от ветрина. Лятно време, задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. М. Георгиев, Избр. разк., 95.

Списък на думите по буква