ВЕТРОГОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕТРОГО̀Н
ВЕТРОГО̀Н1м. Разг. Вятърничав, лекомислен човек; ветрогонец. Кокошка изкряка, прехвръкна край вратата. Дигна [Яна] очи да види кой я гони. Тоя, който минаваше през двора, избърза и се закри зад къщата. — Ветрогон! К. Петканов, СВ, 44.
ВЕТРОГО̀Н2м. Бот. Род многогодишни тревисти растения от сем. сенникоцветни, със стъбла, разклонени така, че цялото растение има форма на кълбо, с приземни бодливи листа и дребни, събрани в сенници цветове. Eryngium campestre.