ВЕТРОГОНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕТРОГО̀НСТВО, мн. -а, ср. Разг. 1. Само ед. Отвл. същ. от ветрогон1; вятърничавост, лекомислие.
2. Само ед. Увлечение по неосъществими неща, мечти, като се пренебрегва практичното, полезното, материалното. Материалните средства! Тях всеки гледа да пипне, защото те са силата, те движат света.. Другото е празна работа, ветрогонство. Г. Караславов, ОХ I, 262. Когато аз се залисам нейде другаде, тя [Райна] сигурно не въздиша, а си уплътнява времето с другия.. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261.
3. Само мн. Лекомислени постъпки, лудории. Той зе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища. П. Тодоров, И I, 135. Борец за свобода, / самичка си надявай белезници! / .. / Какви не лудини / и ветрогонства са на млад простени, / но в твойте младини / и най-невинен трепет запретен е. Бл. Димитрова, Л, 96.