ВЕТРУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕТРУ̀ШКА¹ ж. Остар. и диал. Вихрушка. Нови ветрушки от пламък, от камъне, от прах и дим хвърчат към вас от върха на гората. Д. Попов, СбРС (превод), 71. Всред побунените матроси, като сама една топола не прегъвана от силна ветрушка, Коло̀мб остана сам си. П. Кисимов, ОА (превод), 39.

ВЕТРУ̀ШКА² ж. Общо название на три вида дребни соколи, които са полезни, тъй като се хранят обикн. с насекоми и гризачи. Falko. А по недостигаемите скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици,.., ветрушки и горски сови, бухали... П. Славински, МСК, 87. Отсреща затрепка птица. Вдигна се високо над скалите.. Трябва да е сокол... — Може да е и сокол — казва моят съдрумник, но тук му викат ветрушка. Ст. Станчев, НР, 19.