ВЕТРЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀТРЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ветровит; ветърлив. Когато времято не е нито дъждовно,.., ни ветряво, ни студено, требува да ся дава на бубите чист въздух, па и вратата и прозорците да ся отварят. Лет., 1874, 196.