ВЕХТАРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕХТА̀РНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Стар предмет, вехтория; вехтар1, вехтина, вехтошина. Библията ми беше опрашена. Едно от децата на вардача,.., рече ми: Откакто ваша милост не четеш веке тая вехтарница, струва ми се, че си по-малко тъжен. Др. Цанков, ТМ (превод), 55.
2. Вехтошарница. Той си купи от вехтарницата чисти дрехи, — куртка и калпак. Д. Немиров, Д № 9, 133.