ВЕХТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТИНА̀ ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Качество на вехт; вехтост. Той беше старо, излузено човече с дребно лице,.. И на него тоя кир, и вехтина, и окаянство! Ив. Вазов, Съч. IХ, 122-123.

2. Вехтория; вехтошина, ветошина, вехтар1, вехтарница (Н. Геров, РБЯ).

3. Старинна вещ (Н. Геров, РБЯ).