ВЕХТИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀХТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вехт (в 1 знач.); до известна степен, сравнително вехт, износеничък, овехтеличък. — Що не си турила нещо вехтичко? Делник е днес, все ново може ли? Й. Йовков, Б, 61. Мама ме огради с разни палтенца, обуща, ризки, все вехтички, все кърпенички, и започна да ме облича. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. Какъв поразителен контраст между вехтичките полуизгнили къщици и величествените отвесни скали, които се издигат над тях и девствените гори, които ги окръжават. Ал. Константинов, Съч. I, 101.