ВЕХТОЗАВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТОЗАВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е от или е свързан със Стария завет. Неговият величествен образ, прям и упрям дух, носят първобитен печат, — печат на вехтозаветен пророк. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372.

2. Прен. Който има вид на някого или нещо от стари времена; отдавнашен. Пред селкоопа в Градево слязохме да се отърсим от росата и един случаен поглед наоколо е запечатал в паметта ми блеснали стъкла на прозорци,.., един вехтозаветен поп с избелял подрасник — някаква старинна атмосфера. Н. Тихолов, ДКД, 213. Взри се в картата на сегашна България. Тя не е отражение на старата с постна, парцалива земя, с кирпичени села и сънни, умиращи градчета, с вехтозаветни пътища. Ст. Станчев, ПЯС, 113.