ВЕХТОШАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕХТОША̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Търговец на стари вещи. Плащаха малко, но все пак в джоба му подрънкваха монети, а това осигуряваше храна и някоя евтина дреха от вехтошарите. П. Стъпов, ЧОТ, 127. — Стари неща купувам! Младата жена погледнала през прозореца, видяла вехтошаря с голяма торба на рамо и се озърнала. Какво да му даде? А. Каралийчев, ТР, 137. Сред еврейското столично население можаха да се различат три групи:.. В третата група влизаха дребни търговци — дюкянджии, амбуланти, вехтошари и др. П. Мирчев, СЗ, 30.