ВЀХТЪК

ВЀХТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт. Оставили са един вехтък куфар, продънен и празден. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 24. Из талигата излезе по-напред един млад, сух и висок момък с дълго шаячно неподплатено палто, с етрополска шапка на главата и с простичък вехтък шал обвит около шията му. Т. Влайков, БСК III, 269.

— Друга форма: вѐфтък.

Списък на думите по буква