ВЕЩА̀ТЕЛ

ВЕЩА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Ритор. Човек, който вещае, предсказва; пророк, прорицател, ясновидец. Едни му се покланят благоговейно, като на оракул, вещател на най-съкровените движения на съвременната човешка душа, други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 96. Вечно теб да кукаш чувам в пролетта, / като дух вещател, който безспир тича / от клон на клон, за да ни предрича / горест и неволи, мрак и самота. Ив. Карановски, МП, 13.

Списък на думите по буква