ВЕЩАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЩА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., прех. Ритор. 1. Предсказвам, предричам бъдещето. Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. П. Тодоров, И I, 1. Откъм празния навес.. потайно се разнасяше глас на кукумявка. Запустение и разруха или нещо още по-лошо вещаеше този грозен глас!... Ст. Марков ДБ, 154. И защото знаех, / че кукувиците предсказват колко / години ще живеем, аз побягвах, / затулил с двете си ръце ушите, / за да не чувам, що вещае / тоз нечовешки глас, невидим и ужасен, / от мрачината гъста на листака. А. Далчев, С, 125. Едничка остава / — стои и пребъдна / през вековете — / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / — и всичко се сбъдва. Г. Милев, С, 44.

2. Давам признак, показвам, че ще стане нещо, служа като предвестник на нещо (обикн. недобро); предвещавам. Йона отскочи уплашена — гласът, изцъклените очи и напрегнатото му лице не вещаеха нищо добро. А. Христофоров, А, 352. За момент всичко затихва. Но това затишие вещае буря. Гърмът кънти все по-силно и по-силно. Л. Мелнишки, ПП, 105.