ВЕЩЕВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЩЕВЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. Воен. 1. Който се отнася до вещи. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Заврян като плъх в ъгъла, подофицерът скрибуцаше търпеливо с развалена писалка върху вещевата ведомост. П. Вежинов, ВР, 69.

2. Който се занимава със съхраняване на вещи (обикн. във войската). Преместиха го [Георгиев] да служи като вещеви старшина в друго поделение. Р. Сугарев, СС, 39.

3. Който е предназначен за съхраняване на вещи. Когато преминал едноличното обучение, фелдфебелът му харесал почерка, взел го в канцеларията и му поверил ключовете на вещевите складове — един с ново и друг с бракувано имущество. Сл. Трънски, Н, 660-661. Една нощ го събуди щракането на бравата и при него влязоха двама униформени полицаи, стегнати като за път: в шинели, с вещеви торби и пушки през рамо. Д. Ангелов, ЖС, 545.

— От рус. вещевой.