ВЕЩЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀЩЕР1 м. Диал. 1. Според народните вярвания — човек, който с помощта на магически сили въздейства на хората, животните и природата; вещик, магьосник, бродник. — Пъпа си гледа цял ден двубожникът.. — завика той. — Видения му се привиждат и гадания и предсказания всякакви извършва за грях и за срама. Вещер е той и биляр! Ст. Загорчинов, ДП, 53. — Хвърли парата, селянино,.. Магьосник е князът, нечестива е перперата му, ще те опари.. — Вещер си ти, дърти византиецо. Ти и целият ти род служите на рогатия. М. Смилова, ДСВ, 47. Човеци- мъже и жени, — осенени от тях [самодивите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици или вещери. Б. Ангелов, ЛС, 40.
2. Според народните вярвания — зъл дух; вампир.
Прен. За много лош, зъл човек (Ст. Младенов, БТР).
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към възрастен човек. Къде ще ходи в тоя сняг, вещерът му с вещер! — стисна презрително устни Даме. Д. Талев, И, 229. — Тетя са го нацапали в един комунистически вестник,.. Гореща вълна на злорадство заля Ставрювица. Аха! Затуй този дърт вещер днеска сам се върна... Затуй лежи и пъшка като родилка. Г. Караславов, СИ, 194-197.