ВЕЩЕРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀЩЕРИЦА1 ж. Диал. Вещица1; вещерка. — Тъй ли? — правеше се уплашен Харитон. — Тя и Секула, вещерицата, ми го прокоби... — Много познава, да я убий Господ — обади се Дамяница. Ст. Цанев, МБ, 169. Да земе мене да ми заповяда някоя си вещерица, затова, че била тя майка на държанката на някой си офицерин. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 337.