ВЀЯ

ВЀЯ, вѐеш, мин. св. вях и вѐях, прич. мин. св. деят. вял, -а, -о, мн. вѐли и вѐял, прич. мин. страд. вян, -а, -о, мн. вѐни и вѐян, несв. 1. Непрех. За вятър — движа, раздвижвам въздуха; духам. През нощта от планината вее хладен вятър. П. Делирадев, В, 99-100. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. Три дни безоблачният свод светлее / и кротка е лазурната вълна; / три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков Събр. съч. II, 50. // Прех. и непрех. За вятър — движа въздуха в определена посока към някого или нещо. Свикнал беше да гази росната трева до гърди, да го къпе дъжд, да го вее вятър, да е без седло. Й. Йовков, АМГ, 146. Лицето му бе широко, тъмно и кораво — много бури го бяха плискали, много ветрове вели, много студове го бяха смразявали през тежките години на германската окупация. П. Вежинов, СО, 154. Те зафанаха да се борят,.., без да обръщат внимание на свежия вятър, който сега вееше въз голите им.. тела. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 35.

2. Само безл. вѐе (разг. вей). Има вятър, образува се въздушно течение; духа. — Дай си гърба на стената, легни на пейката ако искаш. — Не, тук ми е по-добре на мене. — Ще ти духа. — Нека ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей. Й. Йовков, ЖС, 13. Иван се усмихваше и от време на време загръщаше краищата на качулката, за да не му вее в лицето. Г. Караславов, Тат., 228. Днес вее много силно.Там винаги много вее.

3. Прех. За вятър — разпръсвам, разнасям

нещо (сняг, прах и под.). Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Ив. Вазов, Съч. II, 173. // Нося, пръскам свеж въздух, прохлада ухание и под. Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка. А. Разцветников, Ст, 46. Загинали всички. / .. / И никоя майка кръвта им с любов не изми — / но мила ги сутрин росата. / И старите буки — когато лесът зашуми / — им веели хлад на челата. В. Георгиев, ПР, 42.

4. Прех. Правя нещо да се движи, развява на различни страни във въздуха. Лекият ветрец, който клатеше шумата над главата ѝ, бе свалил пак непокорното висулче косми и го вееше по бузата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 51. Девойките вееха пъстрите си поли, момците биеха с токовете на ботушите си утъпкания двор на тракториста. Сл. Македонски, ЕЗС, 59. И гордо вее свойте знамена / безбройна рат, безбройни легиони. Д. Дебелянов, С 1936, 78. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе-долу; / стига вея / дълги коси / по ливади / сенокоси. Ц. Церковски, Съч. II, 58. Ще понесеш и себе си и мене / .. / към дивни острови, разперили зелени палми, / където хората са като ангели добри, / .. / и грижата им е една — в зори / маслинови да веят вейки и да пеят псалми... Е. Багряна, ЗМ, 77.

5. Непрех. С предл. с. С движение на някакъв предмет правя да се появи въздушна струя, за да се разхладя. Дори в тая непоносима юлска жега мъжете бяха намерили за необходимо да излязат с колосани яки и ръкавици, докато жените, с екзотични, златистомургави лица,.., смучеха лениво цитронада и вееха с ветрилата си. Д. Димов, ОД, 41. Близо до председателя е журналистът, който вее с тефтерчето си. Л. Александрова, ИЕЩ, 339.

6. Прен. Непрех. За чувство, настроение или някакво състояние — излъчвам се, като характеризирам някого, окачествявам нещо и обикн. създавам определено настроение, определена атмосфера; лъхам. Момци и девойки бяха облечени някак празнично, от лицата им вееше здраве и веселост, на раменете им лъщяха сърпове. Кр. Григоров, Н, 37. Нямаше още мистичният ужас, който вееше от тоя голям град през дните на обсадата. Й. Йовков, Разк. II, 124. Пусто снежно поле, което се губеше някъде в студената синкава мъглица;.. Като че и от тая гледка вееше студенина, която засилваше тъгата ми. Сп. Кралевски, ВО, 51. От цялата стая вееше дъх на свежест и чистота. П. Вежинов, СО, 84. Една тиха скръб, една меланхолия, пълна с нежност и задушевност, едно тъжно и в същото време благо чувство вее от тия сонети. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 207. И дълго се взира борецът последен — / и сякаш че сепва се той: / от нейното лице, от погледа леден, — / отвред вей божествен покой. К. Христов, ВС, 60.

7. Прех. При вършитба — очиствам зърното от плявата с помощта на вятъра или на веялка. Мануш вееше зърна, до него Йорданица отвяваше с мрежата отвятото. И. Петров, МВ, 184. Нищо не пречи на такъв борец да се върне дома и потерите да го сварят, докато вее жито или дои овцете — съвсем законни занимания. В. Мутафчиева, ИКМ, 31. Те оставаха да прибират овършаното и да отвеят зърното. На някои хармани вече вееха. Г. Караславов, ОХ III, 137. Който не сее, той не вее. Погов. вея се. Страд. от вея в 1, 3, 4 и 7 знач. вея си. Възвр. от вея в 5 знач. Когато дойде време за танци, на Ставри му стана неудобно, защото не умееше да танцува. Тогава тя изведнъж започна да си вее с кърпичка и го попита не се ли измъчва от жегата и няма ли да бъде по-добре да излязат навън. А. Гуляшки, ДМС, 332. В тоя миг жената се извърна бавно и заприказва на мъжа до нея. После пак зае предишната си поза и започна да си вее с програмата. М. Грубешлиева, ПИУ, 181.

ВЀЯ СЕ несв., непрех. 1. За знаме, дреха и под. — движа се, полюлявам се леко на различни страни; развявам се. Навсякъде в града се вееха червени знамена и трибагреници. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 393. Копитата биеха равномерно земята, отминаваше редица след редица със звън и грохот на желязо,.., вееха се яркобагрени свилени плащове,.., — и всичко това се забулваше от облак прах и див мирис. А. Дончев, СВС, 571. Над загорялото му чело се вее рус перчем права остра коса. М. Грубешлиева, ПП, 46. Кат бели крила в тях [житата] се веят / забрадки на сръчни жетварки. Н. Ракитин, С II, 54. Гордо вейте се под небосвода / български победни знамена! Ив. Вазов, Съч. V, 18.

2. Нося се, разнасям се из въздуха. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кадилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. От превала, в далечината, се задава каруца, след която се вее облак бял прах като прозрачно копринено було. П. Бобев, ГЕ, 155.

3. Разг. Ходя, скитам се нагоре-надолу без работа; развявам се, размотавам се, мотая се, шляя се. Не се вей по селото, а седни да работиш и ти като света. Ст. Младенов, БТР I, 291.

В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават. Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271. Вятър ме вее. Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа; негоден съм. А войска без командуване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не

бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушни очи... — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички; пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. Вятър ме вее на бяла кобила; вятър ме вее на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Венците ми са слаби! Венците! — оплаква се той. — Проядени са от ракията — подмята злобно мама, — слаби ти са ангелите... Вятър те вее на бяла кобила. С. Таджер, ПМ, 64. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 25. Друг (нов) вятър вее някъде. Разг. Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. — И конкретно, и общо, всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър. Ст. Даскалов, СЛ, 436. При бившия началник друг вятър вееше: плащаш си по тарифата и си гледаш работата. А като забраниха глобите, всяко неявяване на работа се оформяше като отпуска. М. Марчевски, П, 202-203. Той излезе набързо и след малко идват двама санитари с носилка и ме изнасят горе в тясна стая с кревати. Тук вее друг вятър. Болните лежат търпеливо. Л. Стоянов, Х, 65. Един вятър ни вее. Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. За този (онзи), който (що, дето) вее; за вятъра, дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено. Животът на другите, които не живеят безсмислено като нас и не харчат средства и сили за онзи, който вей, трябва да ни е пример. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 111. Какъв (кой) вятър вее. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. Незабавно нашите трима юнаци викват настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. З. Стоянов, ЗБВ III, 108. Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 68. Ти от градо идеш, / знаеш, то се вика, / разправи ми малко / тънка политика! / Какво са децата / на полето бойно? (Там и наш е Стойно)/ Какъв вее вятър, / що прави крал Петър? Елин Пелин, Съч. V, 140-141. Накъде вее вятъра. Разг. Каква промяна се очаква да настъпи в съществуващото до момента положение.

Списък на думите по буква