ВЕЯ̀ЛКА

ВЕЯ̀ЛКА ж. Машина за отделяне при вършитба на зърното от люспите и плевелните семена; веячка1. На някои хармани вече вееха. Глухото и еднообразно бумтене на веялките долиташе като ехо от някакви далечни и отдавна познати тъпани. Г. Караславов, ОХ III, 137. Беше по вършитба... Той ставаше в зори,.., цял ден се пържеше на диканята,.., а после въртеше веялката до полунощ, задъхан, плувнал в пот. Х. Русев, ПЗ, 160. Пращят напръхналите развързани снопи под кремъните, скърцат тегличите, мудно пристъпват воловците и биволите, тумкат ръчните веялки — "макините". А. Каралийчев, ПД, 67.

Списък на думите по буква