ВЕЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЯНИЕ, мн. -ия, ср. Веене. Трима представителни другари седяха отпуснати в шезлонгите и ароматните веяния от вентилатора на кухнята караха ноздрите им да потръпват нервно. Й. Попов, ИЖП, 58. Лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека,.., когато животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая,.., гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Ив. Вазов, Съч. VII, 116. Епохата е била напоена с идеите за реформи в обществения живот, с патетична или жлъчна критика на всичко остаряло и несъвършено в управлението,.., с настойчиви искания за духовна свобода и премахване на деспотизма и тези веяния са намирали отзвук у младите българи. М. Арнаудов, БКД, 62. Читателите — и без това малочислени — бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за "значителното" в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. И онези актьори и основатели на трупи, които търсеха нови пътища за театъра и искаха да го поставят в попътен вятър на новите западни веяния, макар да бяха обновители и модернисти, си оставаха реалисти. Ст. Грудев, АБ, 68.