ВЕЯЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЯ̀Ч м. Мъж, който отвява зърнени храни. Една жена се отдели от реда на веячите, взе гребло и загриба зърното. К. Петканов, СВ, 130. И вятър подухне ли тихо от запад, / веячът с лопата подхвърли зърната, / и плявата в миг отлетява на облак, / а долу червена пшеница се стеле. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 6.