ВЗАИМОИЗКЛЮЧВАЩИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗАИМОИЗКЛЮ̀ЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път.., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие на отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.