ВЗАИМОУЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗАИМОУЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който е свързан с определена система на обучение, използвана през Възраждането, характеризираща се с това, че по-напредналите, по-добрите ученици помагат на учителя в процеса на преподаването; алилодидактически, взаимноучителен. Априлов и Палаузов добре разбирали, че модерното училище преди всичко се нуждае от модерна методика и затова изпратили високо начетения българин Неофит Бозвели в Букурещ, за да изучи взаимния начин на обучение (..) и да състави взаимоучителни таблици и граматика на българския език. Й. Радичков и др., ГСП, 113. Явно беше, че ще затворим училището за два дни, раздадохме домашни упражнения, впрегнахме и взаимоучителната метода. Д. Бегунов, ЧОД, 55. Взаимоучителен метод. Взаимоучително училище.