ВЗБУНЯ̀ВАМ

ВЗБУНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; взбуня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Разбунтувам се. Увещаха велможите княз Ивана,.., да поиска от народа престола.. Ала народът дочу — и хареса метежа. И взбуниха се тълпите: — свой цар искаха. Н. Райнов, КЦ, 42.

2. Развълнувам се. Чъртаят се сребърни линии / по взбунено тъмно море. Н. Лилиев, ПН, 26. В студений мрак задуха тежък вятър. / .. / Тогава се показа в мрака светла / ръка — аз всичко чувствувах, ала / не виждах нищо — и посегна тя / към мене — и като че ли сърце ми / преста да бий и укроти се мойта / кръв взбунена. К. Христов, ПХ (превод), 29.

Списък на думите по буква