ВЗВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; взверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Правя някого да заприлича на звяр, унищожавам човешките му качества; озверявам (Ст. Младенов, БТР). взверявам се, взверя се страд.

ВЗВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; взверя̀ се св., непрех. Остар. 1. Ставам като звяр, изгубвам човешките си качества; озверявам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Разлютявам се, разярявам се като звяр (Н. Геров, РБЯ).