ВЗВО̀ДЕН

ВЗВО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до взвод. Казаха ни да преминем във взводни колони и да се прикрием в гората. Й. Йовков, Разк. II, 111. Когато стана съвсем очевидно, че немците ще контраатакуват, той събра в заслона взводните командири. П. Вежинов, ВР, 16. Ротният командир и след него четирмата взводни офицери минават покрай нас. Л. Стоянов, Х, 24.

2. Като същ. взво̀ден (взводния<т>), oбикн. членувано м. Командир на взвод. Бай Марин и другарят му са от първия кадър на полка, участвували са в сраженията при Люле Бургас и Чаталджа, и взводният храни към тях особено благоволение. Л. Стоянов, Х, 11. — Ами такова, господин поручик, взводният каза, че ако се вдигне мъглата, могло да се захване бой... Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Всяка сутрин взводният прави проверка дали е почистено оръжието... Кр. Григоров, Н, 94.

Списък на думите по буква