ВЗЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗЀМАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вземам и от вземам се; взимане. — Кои в случая бяха наказаните? .. И за каква вина? Неправилно вземане на завоя? Б. Райнов, ТП, 14.

2. Обикн. мн. Пари, които човек, финансова организация, предприятие, фирма и под. имат да получават; взимане. Хаджи Павел, с една внушителна авторитетност, почна да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Т. Влайков, Пр I, 105. Заемодавците прибягнаха до съда за събиране вземанията си. СбЦГМГ, 114. Банки щяха да фалират, защото нямаше да могат да изплатят влоговете на дребните вложители, а нямаше да могат да събират и вземанията си от ония индустриалци и търговци, на които са раздали парите. П. Спасов, ХлХ, 25-26.

◊ Вземане-даване с някого, имам (нямам). Разг. Делови, приятелски, интимни и др. взаимоотношения, връзки с някого (имам, нямам). Пантелей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. Нарзанов имаше вземане-даване с баща ѝ. Видя я, хареса. В една от сделките Вероника влезе наместо ефектив. Г. Стаматов, Разк. II, 92. — Аз го съветвах често да няма вземане-даване с политиците и да вни‑

мава със стачниците... Д. Димов, Т, 471. Христофор беше сменил пътя си. Слизаше от трамвая на предната спирка, минавеше през странични улици, удължаваше разстоянието до в къщи, само и само да няма никакво вземане-даване с Домна, да се заличи от нейния живот. Б. Болгар, Б, 58.

— Друга (простонар.) форма: зѐмане.