ВЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗЍРАМ, -аш, несв.; взра, взреш, мин. св. взрях, прич. мин. св. деят. взрял, -а, -о, мн. взрѐли, прич. мин. страд. взрян, -а, -о, мн. взрѐни, св., прех. В съчет. с очи, поглед и обикн. с др. същ. с предл. в. Гледам продължително, напрегнато и внимателно с устремен поглед към нещо или някого, за да открия, забележа или разпозная някого или нещо. Боян дълго взира очи, докато се увери, че е наистина тя. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. Гюргя изтръпна: в мрачината ѝ се стори, че пред воловете вървеше нейният Сивчо със звънец на шията. Тя взря плахо очи: той е, не е той; той, не е той. Г. Райчев, В, 24. Трети път те сбогом за раздяла / си вземаха, а пък, все в него поглед взряла / и сложила ръка на рамото му, тя / го спираше. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 50-51. Пред тая кръв и рани страховити / тъй силно бях покъртен от печал, / че сълзи идеха ми на очите. / Но вожда ми каза: Защо си взрял / очи в тез сенки обезобразени? / И в другите долини си видял / клетници, кои будят съжалене. К. Величков, Ад (превод), 235.

ВЗЍРАМ СЕ несв.; взра се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Гледам напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Чичо Горан.. гази наведен из реката и търси пиявици. Той върви бавно.. и се взира в нежно милвания от струите кадифен пясък по края. Елин Пелин, Съч. II, 72. Часът беше дванадесет, а лодката все още не пристигаше.. Колкото и да се вслушваха, колкото и да се взираха в мрака — всичко беше напразно. П. Вежинов, ДБ, 82. А хартията беше покрита с червени и черни букви.. — Гръцко писмо изглежда да е — рече Нистор, като се взираше в буквите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. — Доде ли си подпоручика? — каза тя и се взря във войника, като искаше преди всичко по лицето му да прочете какво има. Й. Йовков, ЧКГ, 288. // За очи — спирам се напрегнато, внимателно и продължително в някаква посока, за да забележа или за да разгледам по-добре нещо или някого. Опрял гръб [Желязко Савчов] върху бъчвата в мазето, очите му се взираха, ръцете трепереха, нагаждаха тайните белези върху двата рабоша. Г. Алексиев, РН, 28. Всяка вечер стотици очи се взираха напрегнато в ръцете му, следяха движенията му, напрягаха се, за да открият със злорадо доволство измамата. Р. Балабанов, ТБК, 31.

2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам с цел да опозная и преценя явления, хора и под. Бай Ганьо, взирай се по-дълбоко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85. Писателят постоянно се взира в живота, в човека и търси смисъла на съществуването. БР, 1930-1931, кн. 4-5, 133. Но невеста, който търси — / харно да се взира, / че веднъжка челяк либи / и веднъж избира. Ив. Вазов, Съч. IV, 6.